Движенията около décroissance/degrowth („дигроуф”) са едновременно резултат
и следствие от безусловната и безумна вяра в способността на икономическия
растеж да прави хората щастливи, да намали бедността, екологичните щети,
социалното неравноправие.
Всъщност „дигроуф” се базира на точно обратното: пристрастеността
към икономическият растеж ни отдалечава още повече от щастието, от
чистата околната среда, от стабилния климат, от социалната справедливост.
Затова движението за degrowth, или движението за «доброволно смаляване»
предполага икономическа, социална и културна трансформация към:
- повече свободно време и фри фестивали в природата, и по малка работна седмица;
- към повече обмяна на услуги и подаръци, повече споделяне и по-малко парични транзакции;
- към повече влакове и велосипеди и по-малко магистрали и летища;
- към повече планински извори и пътеки и по-малко курорти и хотели;
- към повече креативност и разнообразие и по-малко стандартност в модела на развитие, който страните следват;
- към повече социална справедливост и обществено участие и по-малка зависимост от институционализирани технологии;
- към доброволна „простота” в стила и живот, в стила на потребление, и в стила на произвеждане...
За повече обяснения погледни ето тук: www.degrowth.eu